Пиши ни

Заградиха пътя до крепостта „Гяур калеси”

Пътят, водещ до крепостта „Гяур калеси” над Петрич, е заграден. За това сугнализира  петричанинът Илия Мингачев. Ограждението е поставено още при излизане от квартал „Виздол”. Според Мингачев умишленото деяние цели да бъде блокиран достъпът до историческата забележителност. Крепостта, която е разположена в район над Петрич, е изографисана в герба и е емблема за местните жители.

 

Визитка на крепостта „Гяур калеси”

Над стария Петрич, в най – високата част на планинското възвишение, което огражда града от югозапад, има останки от средновековна българска крепост.

Специалисти археолози определят крепостта от края на Х и началото на ХI век като звено от укрепителната система в Югозападна България. Крепостта е съществувала до края на ХIV век, когато е разрушена от турските завоеватели. До нас са достигнали само руини от нея и името й “Гяур калеси”.



 За “Гяур калеси” ни съобщава и видният изследовател – пътешественик Васил Кънчов, посетил Петрич през 1891 г. В произведението си “Пътуване по Струма и Места” той пише: От юг изведнъж се издига над града Беласица с тъмните си гъсти лесове. От запад стои висока могила, дето е било старото “Гяур калеси”, както го нарича местното население:

Името и опожаряването на крепостта ни дават основание да считаме, че тук се е развила жестока битка, в резултат на която Петрич пада под турско иго. За тези героични и трагични дни има легенда, в която се разказва, че между защитниците на крепостта имало и една чудно хубава девойка, която през цялото време развявала зеленото знаме на свободата. Синът на бея, който обсаждал крепостта, харесал девойката и поискал да я има в своя харем. Изпратил той скъпи дарове – антерии с елмази, с думите : ” Войводко, предай крепостта, меча и себе си !”. Даровете били върнати. Тогава турците решили да подпалят калето.” Като пламне всичко, заедно с бягащите ще излезе и лъчезарната красавица ” – мислили си те. Но в защитата на род и родина нито един от старите петричани не напуснал крепостта. Всички загинали в горящото кале, сражавайки се до последния си дъх. Застанал до тялото на обгорялата девойка , беят наредил тя да бъде погребана и на гроба и да бъде засято червено цвете, алено като кръвта й, а и достойно за нея : и до днес крепостта, чийто защитници загинали с чест, се нарича “Гяур калеси” – “КРЕПОСТ НА БЪЛГАРИТЕ”.

Векове са легнали върху пепелищата, които покриват славата на Петричката крепост, славата на бранителите . Останали са само руини, но и днес, щом вятър повее от Беласица, нашепва той за героизма на старите петричани.А всяка пролет, около крепостта цъфти червен божур, наричан само в Петрич “Ханъм чичек” – ЦВЕТЕ НА ДЕВОЙКАТА.


Този героичен момент от историята на Петрич стои в основата на герба на града.Гербът на Петрич има формата на щит. В долната част се виждат зъберите на средновековна българска крепост. В горната – на тъмен фон, със светли букви – е изписано името на града – Петрич. Централната част на герба е заета от изправената фигура на жена, сякаш израсла от зъберите на крепостта, с ясно изразен призивен жест, поддържащ будно съзнанието за защита на род и Родина.

В буйно разветите коси е вплетен червен божур – символ на преклонението на врага пред героизма и саможертвата на защитниците от Петричката крепост.

Жената през вековете у всички народи е олицетворение на плодородие,живот и е верен пазител на народностните традиции.Гербът символизира патриотизма на петричани през вековете, готовността им днес и в бъдеще да отстояват род и вяра в този край – граничен кът на нашата родина България.

0 Коментара

Вашия Коментар

CAPTCHA