Пиши ни

Българин, осъден за смъртта на 18 пешеходци, се крие при дъщеря си в САЩ

“Автобусът се понесе с адска сила. Първо повлече 16-годишно дете, което на една от сергиите си купуваше сладолед. После започнаха да хвърчат няколко жени и друг мъж. Подхвърляше един насам, друг натам. Рейсът беше направил нещо като просека на смъртта, около която беше отрупано с тела.”

Като филм на ужасите звучат разказите на десетките спасители и очевидци на най-зловещия пътен инцидент в България, при който неизправен стар “Чавдар” без спирачки уби 18 пешеходци, изкачващи се към връх Бакаджик край Ямбол на 28 май 2009 г.

6 години след трагедията роднините на загиналите, много от спасителите и свидетелите все още не могат да спят нощем. Будят се от кошмарните спомени за ада на Спасовден. За разлика от главния виновник за трагедията.

“Най-зловещото в тази история е, че човекът, който е решил, че автобус без спирачки може да се движи и буквално е пратил рейса убиец да смаже 18-те пешеходци край Бакаджика, сега се наслаждава на свободата си”, казват близки на почернените семейства.

Собственикът на автобуса Слави Славов, който бе осъден на 10 години затвор през март 2012 година, се превърна в поредния беглец от българското правосъдие, а проверка на вестника показа, че за най-масовото убийство у нас

Славов е лежал само 7 дни зад решетките – при първоначалния си арест.

“24 часа” пише, че 63-годишният Слави Славов е избягал от страната, докато е лъжел, че се лекува от бъбречна криза в столичната болница “Токуда”. Проверка на вестника установи и друг скандален пропуск – оказва се, че виновникът за смъртта на 18 души е бил обявен за общодържавно издирване повече от 2 месеца, след като присъдата му е влязла в сила, а той не е бил открит, за да бъде вкаран в затвора.

Близки на семейството на Славов и запознати с разследването пък разкриха, че за собственика на ЕТ “Ем Си Ай” от известно време се знае, че е избягал при дъщеря си в САЩ, като според неофициална информация в момента той отново се прехранва, като шофира товарни автомобили и се занимава с транспортна дейност.

От прокуратурата в Ямбол потвърдиха за вестника, че разполагат с данни, че двете дъщери на Славов от години живеят в чужбина, но нямат информация от МВР докъде е стигнало издирването на осъдения – ясно е само, че не е открит. 3 години след като Славов е избягал, наследниците на загиналите нямат никаква информация, да е било изпращано запитване до САЩ, във връзка с издирването на Славов.

Освен че се измъква безнаказано с бягството си 63-годишният собственик на транспортна фирма проваля и възможността на почернените близки да търсят обезщетение, съобщи за “24 часа” адвокат Весела Сотирова, която безпалтно се опитва да води граждански дела срещу Слави Славов. Другият осъден за смъртта на 18 души – шофьорът Господин Господинов влезе в затвора, но малко по-късно почина от инслут. След това се оказа, че преди да бъде осъден той е успял да прехвърли цялото си имущество на роднини, за да не могат близките на убитите да вземат обезщетение.

6 години след трагедията е ясно, че от смазването на 18 пешеходци до бягството на основния виновник има поредица от пропуски на различни институции, което в крайна сметка води до брутална липса на правосъдие.

ЕТ “Ем Си Ай – Слави Славов” има лиценз от 17 април 2008 г. и разполага с автобуси “Сетра”, “Чавдар” и 15-местен “Мерцедес 207”.

Две седмици преди да се окаже, че няма нито ръчна, нито крачна спирачка и да помете хората, старият “Чавдар” е минал технически преглед. От сервиз в град Елхово в протоколите написали, че е изправен. Експертизите после доказват, че това не е така и от месеци спирачките му не са работили. Сервизът, допуснал този автобус да превозва хора, не понася никаква отговорност, собствениците му не са привлечени като обвиняеми.

Разследването установява, че заради лиценза на 6 февруари 2008 г. Славов сключил фиктивно 2 задължителни договора – за ежедневен предпътен технически преглед на автобусите и за предпътен медицински преглед на водачите с проверка за алкохол в кръвта им. След сдобиването с лиценз Славов прекратил договора с техника и той никога не е надниквал в автопарка му. Няма случай и фелдшерът да е проверявал здравето на шофьор към фирмата.

За курсовете на чавдара собственикът представил пътни листове с подписи на механик и медицинско лице за проведени прегледи и алкохолен тест, но графолози казват, че парафите не са на посочените лица.

Според свидетели, шефът на фирмата знаел, че чавдарът трудно пали и трудно спира, че има проблеми в спирачния педал. След катастрофата автоекспертите били поразени, когато открили във въздухопровода монета от 5 ст.

“При изпускане на въздух спирачките блокират. За да спре издишането, слагат нещо за запушване, например монета. Това е временно и рисково решение на проблема, за да работят поне малко спирачките, докато колата се придвижи за ремонт” – обясни по време на делото експерт. Затова се говори, че групата от дома за възрастни “Св. Архангел Михаил” потеглила към събора с “подвижна морга”.

На 27 и 28 май Славов имал превоз на ученици до Стара Загора, затова за курсовете в Ямбол се уговорил с Господинов. Разбрали се през тези дни да вози деца от кв. “Бенковски” до градината им в кв. “Зорница” и обратно, а на 28 май да откара 18 души от старческия дом до Бакаджика.

Славов обяснил, че чавдарът е в двора на гимназията, документите са в жабката и дал ключовете.

Между двамата не е сключван трудов или граждански договор. Славов не е искал от шофьора документ за психическа годност, а последното удостоверение на Господинов е валидно до януари 2007 г. Курсовете били без пътен лист, без проверка на техническото състояние, без медицински преглед и проба за алкохол.

Според автоекспертизата спирачната система имала ефективност около 23% при минимална по норматив 48%. Действали само механизмите на предните колела, а задните и ръчната спирачка не функционирали. С такова возило Господинов направил 3 курса с деца, а четвъртият бил фаталния – към Бакаджика.

Така на 28 май около 8,30 часа сутринта и с 0,66 промила алкохол в кръвта шофьорът потегля на последния си курс.

Около 9,30 ч чавдарът стига до Бакаджика.

Факсимиле от разпореждането на съда, с което се спира делото за обезщетения срещу Славов, защото близките на загиналите нямат пари да платят разноските.

“Сцената беше на паркинга зад хижа “Дружба”. Дотам полицията пуска само автобуси с участници в програмата и хора с увреждания” – разказват свидетели. Заради възрастните пътници чавдарът се качва до естрадата. Там слизат няколко души, но други решават, че до концерта има време и ще запалят свещ в параклиса. С тях Господинов продължава до върха, завива зад паметника на българо-руската дружба и поема по стръмния наклон.

Оттук започва адът.

Шофьорът потегля на първа предавка, превключва на втора, влиза в остър ляв завой и опитва да намали от спирачния педал, но поради големия наклон и невключената моторна спирачка не успява. Скоростомерът не отчита, но Господинов усеща, че спирачната уредба не работи.

Поради голямата скорост на изходящия от предавателната кутия вал в този момент водачът няма техническа възможност чрез подаване на междинна газ да изравни периферните скорости и по този начин да включи на първа предавка, обясняват експертите.

Автобусът остава без съпротивителното действие на двигателя и трансмисията и рязко увеличава скоростта си. По склона шофьорът натиска спирачния педал, ефектът обаче е нищожен и той продължава опитите да мине на първа предавка. Чавдарът набира 57 км/ч, водачът кара прав с крак върху педала и започва да крещи: “Трепем се!”

При 450 м ужасяващо спускане автобусът гази пешеходци и певици от читалищни състави, помита сергии с бонбони заедно с търговците. Излита отляво на пътя, изорава 40 м в храсталака и спира в дърво с работещ двигател на неутрална предавка.

“Бяхме в стъкла, нищо не се виждаше от дим”, трепери една от пенсионерките в автобуса. До нея, тежко ранена, лежала Радка Пехливанова, която почина в болницата на 5 юни.

Отвън помагат да се отвори предната врата. Притичва се на помощ и полицаят Димитър Димитров от РПУ-Тунджа, който вижда пушек в задната част на автобуса и вика на шофьора да загаси двигателя. Стъписаният Господинов опитва да включи на някаква предавка и накрая спира мотора. Полицаят успява да спаси две възрастни жени. По-късно той бе номиниран за “Достойните българи” като Спасителя от Бакаджик.

В първите дни след катастрофата Славов твърди, че причината е човешка грешка, а автобусът бил отличен:

“Ако аз карах, това нямаше да се случи. Шофьорът изпаднал в паника и предприел редица действия, които са довели до трагедията. Не мога да си обясня как този човек с огромен опит не е използвал междинната газ, да натисне съединителя и да включи на скорост. Трябвало е да отклони автобуса наляво или надясно, преди да набере скорост.”

Шофьорът Господин Господинов почина в затвора от инсулт.

По същото време Господинов пък е категоричен, че причината е техническа, а не човешка грешка: “Аз се движа все едно в снаряд, неуправляем. Защо се качих на този неизправен автобус! Нито крачна, нито ръчна, понашему казано – блокаж. Първите, които видях, пръснаха се като пилци. Едно само ми влезе в ума – да набия в гората, иначе десния завой щях да го взема, а долу имаше още 200 човека, щях да ги избия.”

Кървави трупове сред разпилени бонбони, писъци от болка и истерия тормозят оцелелите свидетели месеци наред. 16 са загиналите на място пешеходци. Две жени – едната пътничка в чавдара, починаха по-късно в болница, а 13 оживяват с различни травми.

Докато тече разследването, шофьорът е прибран в ареста, но собственикът на автобуса е задържан само за 7 дни, после апелативният съд в Бургас решава, че той може да си отиде вкъщи под домашен арест. По-късно, когато делото е внесено в съда, и двамата подсъдими са на свобода с по-леки мерки за неотклонение.

На първа инстанция те са осъдени на по 13 години затвор, апелативният съд намалява присъдите на Славов и Господинов с 3 години. Така на 14 март 2012 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно, че шофьорът и собственикът на автобуса, прегазил 18 души, ще лежат по 10 г. зад решетките. Господинов е отведен в затвора почти веднага, но Слави Славов не бърза да влезе зад решетките, оказва се, че и институциите, отговорни това да се случи, също не бързат да изпълнят присъдата му.

Според данни на дирекция “Съдебна охрана” към правосъдното министерство, които трябва да отведат в затвора осъдения, постановлението за присъдата на Спасов пристига от ямболската прокуратура едва на 27 март. До 4 април служителите издирват на известните адреси собственика на автобуса убиец, но той не е там. В първите дни на април от съдебната охрана изпращат обратно документи до прокуратурата в Ямбол, че осъдения го няма. В това време Слави Славов “рязко се разболява” по документи и влиза в столичната болница “Токуда” с бъбречна криза (бел. ред. – болничното лечение започва над 2 седмици след като Славов трябва да е вече в затвора).

В същото време пак през април адвокатът на осъдения праща молба до прокуратурата да бъде отложено наказанието. Искането е отхвърлено, но никой не проверява дали Славов все още е в болница и дали няма да се укрие. Славов отново чрез адвоката си обжалва молбата си на втора инстанция, като така придвижването на документи се проточва до началото на май. Вече никой не знае къде се намира виновникът за смъртта на 18 души. Въпреки че от 14 март са минали 2 месеца, а следите на Славов се губят, през май 2012 г. той все още не е обявен за общодържавно издирване. Едва на 4 юни 2012 г. МВР официално започва да гo издирва в страната и чужбина. Но осъденият вече е изчезнал. Така освен от затвора Славов на практика се спасява и от плащане на обезщетения.

“Причината е, че за да заведат гражданско дело срещу него, роднините трябва да платят огромни суми за разноски. Те нямат тези пари и делото е прекратено. Проблемът е заради промени от няколко години в ГПК, които поставят в неравностойно положение огромен брой пострадали, които не могат да получат полагащото им се обезщетение, защото са бедни”, обясни пред “24 часа” адвокат Сотирова.

0 Коментара

Вашия Коментар

CAPTCHA